Националната галерия в Лондон откри специална безплатна изложба по повод 300-годишнината от рождението на големия британски художник Томас Гейнсбъро.
Експозицията събира за първи път на едно място неговата прочута картина „Г-н и г-жа Андрюс“ от 1750 г. и съвременната скулптура на артиста Инка Шонибаре от 1998 г., вдъхновена от класическото платно.
- Двете творби са разположени в Зала 1 на музея и могат да бъдат разгледани свободно до 7 февруари 2027 година.
- Оригиналната картина на Гейнсбъро изобразява заможни земевладелци в тяхното имение в Съдбъри, графство Съфолк.
- Творбата е необичайна за XVIII век, тъй като измества фигурите встрани и представя реалистичен пейзаж на земеделските им земи.
- В композицията умишлено липсват селскостопански работници, тъй като земевладелците не са желаели да бъдат рисувани редом до своите прислужници.
Африкански текстил и митнически контрол на Хийтроу
- Скулптурата на Инка Шонибаре носи името „Г-н и г-жа Андрюс без техните глави“ и пресъздава аристократичната двойка като обезглавени манекени.
- Пастелните британски дрехи от оригинала са заменени с пъстър памучен плат, популярен в Западна Африка.
- Всъщност този текстил е създаден от нидерландски търговци като имитация на азиатска коприна и впоследствие е пласиран на африканския пазар, символизирайки сложните търговски и колониални връзки.
- Транспортирането на скулптурата от Националната галерия на Канада до Лондон изправи организаторите пред необичайно логистично предизвикателство.
- Кураторът на британската живопис Раб Макгибън обясни, че в оригиналната картина г-н Андрюс държи ловна пушка, каквато присъства и в инсталацията на Шонибаре.
- Въпреки че оръжието към скулптурата е реплика, музеят е подготвил специална митническа документация и маркировка за пратката.
- Целта на галерията е била да предотврати принудително разопаковане на ценните сандъци на пистата на летище Хийтроу при засичане на пушката от рентгеновите скенери за контрабанда на оръжие.
- Успоредно с новата експозиция посетителите могат да разгледат и серията семейни портрети на Гейнсбъро в Зала 34 на музея.
Какво показва диалогът между двете творби
Съпоставянето на двете произведения в една зала носи ясно критично послание.
Докато Гейнсбъро рисува идеализираната английска провинция – младо заможно семейство сред обширните си ниви в Съфолк с ловна пушка и куче, но без нито един реален работник на полето – Инка Шонибаре преобръща този разказ.
Съвременният автор запазва същите пози на телата, но ги облича в колониален африкански восъчен текстил (имитация на коприна) и премахва главите им в иронична препратка към Френската революция.
По този начин класическият портрет на богатите земевладелци поставя въпроса за колониалната търговия, привилегията кой има право да бъде увековечен в изкуството и чий труд остава невидим за историята.
Ако желаете да коментирате и да ни разкажете какво мислите и дали одобрявате подобен „диалог“ в музеите, при който класически шедьоври се преосмислят чрез провокативно модерно изкуство - заповядайте на Фейсбук страницата ни.
(информация: IanVisits / National Gallery | снимка: Sanoajulhaque / CC BY-SA 3.0))
