Ню Йорк: глад и бедност в един от най-богатите градове на света
Всеки четвърти жител на Ню Йорк няма достатъчно пари, за да се храни редовно и здравословно. Пандемията от коронавирус допълнително влоши нещата: в един от най-богатите градове в света се ширят глад и бедност.
Парите стигат само наема или храната Сред чакащите за храна е Масума Тахир. Майката на две деца пристигнала от Пакистан в Ню Йорк малко преди началото на пандемията. Мъжът ѝ работи на една бензиностанция, а и тя самата изкарва по нещо, но парите на семейството не стигат, за да си платят наема и да си купуват храна.
Затова Масума е много облекчена, че веднъж седмично може да получава основни продукти, като яйца или ориз, от кухнята за бедни. „Това е голяма помощ за нас“, казва тя. Сходна е и съдбата на Моше Лоу, който живее със семейството си в съседство. „Тук не ни дискриминират, а понякога има дори и топла храна. Ние ценим това“, казва той.
Бедността нараства: Пред глада всички са равни. Ортодоксалният евреин Моше чака на опашката за храна редом с мюсюлманката Масума от Пакистан и с християнката Ирма от Латинска Америка.
Заради пандемията милиони нюйоркчани загубиха работа, а с това и препитанието си. Помощите за безработни не стигат дори за наема, защото в Ню Йорк те са изключително високи. За мнозина единственият изход е да получават храна от кухните за бедни като тази на Александър Рапапорт.
Джули Лароза всеки ден помага в раздаването на храната на доброволни начала и казва: „При нас идват всякакви хора - многодетни майки, самотни старци... Някои хора ги е срам, че стоят на опашката при нас, затова идват само по тъмно, за да не ги види никой. Ние раздаваме храна на всички, или поне се опитваме“.
В апогея на кризата през пролетта напливът в кухните за бедни в Ню Йорк беше толкова голям, че на много места храната не стигаше за всички желаещи. Междувременно градът вложи стотици милиони долари в подобни програми – и то независимо от факта, че повечето кухни за бедни се финансират от частни дарения.
1,5 милиона разчитат на помощи: „Ню Йорк сити се ангажира по впечатляващ начин“, казва Ник Фройденберг, професор в City University. "Градските власти бързо стартираха различни програми – заделиха пари за кухните за бедни, погрижиха се за това на учениците и техните семейства да се раздава храна - независимо, че училищата бяха затворени“, казва той. Освен това била уредена служба за доставки по домовете за възрастни и болни хора, които не могат, или не искат да напускат домовете си, за да не се заразят.
Kухните са само временно решение: Фройденберг предполага, че междувременно в града има поне два милиона души, които не разполагат с достатъчно средства, за да си осигуряват редовно здравословна храна. Това е почти всеки четвърти нюйоркчанин. Затова милион и половина граждани на Ню Йорк са принудени да се редят на опашките за храна пред трапезариите за бедни и да разчитат на останалите помощи от градските власти.
Тези помощи несъмнено са ценни, но те са само временни. „Сегашната спешна програма за помощи, създадена в Ню Йорк, е в отговор на кризата. Но дългосрочното решение би било друго: хората да получават достатъчно пари за работата си, така че да могат сами да си купуват храна от магазините“, казва Фройденберг. ДВ България
