От днес Лондон е в Карантина от най-високата възможна „трета степен“ по скалата въведена от правителството на Борис Джонсън. Ако обаче разгледаме ограниченията или това което е разрешено да се прави и онова, което не е разрешено, усещането е че правилата са половинчати, недостатъчни и от сега се подразбира, че няма да сработят.
Какво казват те, правилата и ограниченията имам предвид:
Всеки трябва да работи от дома си, освен ако не може и трябва да отиде на работа. Пътуванията са забранени, освен ако имаш нужда да пътуваш. Училищата трябва да се затворят, освен ако директорите и общинските власти решат че не трябва да се затварят.
Събиранията на открито и излизанията са забранени, освен ако не трябва да излезеш и да се срещнеш с някого, тогава важало „правилото на шестимата“. Нека излязат по лондонските паркове, улици и тротоари уважаемите „забранители“ и да видят, че групите от по шест човека, няма как да се случат, а носенето на маски и спазването на социална дистанция са по-скоро изключение от колкото правило.
Автобуси, метро, влакове, магазини, че и фризьорски салони работят и всеки може да отиде и да пазарува или да си направи прическа, да пооправи маникюра или да си оскубе космите под мишниците, като разбира се преди това използва градският транспорт, до там и обратно. Хубава работа, би казал някой вярващ в „строго-наложените мерки“ ама нали не можеше и не трябваше да се излиза? Да, де не може, но освен ако ти се налага, тогава може!
Спортът също е забранен и правилата са строго регламентирани, стига да не ти се спортува ако ти се спортува обаче, спорта не е забранен. Виж боулинг залите са затворени, циркови представления също няма(което е малко дискусионно, предвид случващото се), лунапарковете също не работят, даже и театрите, и те не работят изобщо места, които се „посещават“ от десетките милиони лондончани всекидневно, не работят. БРАВО, „много добре“!
Чудя се как ли би живял, общият работник на строежа, доставчика на Амазон или продавача в някой Макдоналдс, Дюнер, Фрайд Чикън или Турски Ресторант ако не отиде поне 5 пъти седмично на театър или цирк? Невероятна забрана от която се очаква, разпространението на вируса да бъде ограничено.
Сарказмът бил гнездо на ниския интелект, сигурно е така, но ако не съм саркастичен, трябва да каруцарствам споменавайки роднините им от женски род, а това вече е „пещера на цинизма“ и не така са ме възпитавали.
Какво трябва да се направи за да се спре с тази лудост е ясно. Трябва да се въведе пълна карантина, но истинска и реална и поне за месец. Благодарение на локдауна през пролетта и първата вълна, имахме нормално лято, пътувахме и почивахме, болниците бяха празни, а новозаразените се измерваха с двуцифрени числа. Какво им пречеше до сега или още септември да го направят отново? Трите спечелени месеца без новозаразявания, болни и починали, щяха да ни доближат в нормална обстановка до началото на имунизациите, те да сработят както се надяваме всички и веднъж за винаги да се сложи край на тази едногодишна лудост.
Както обичам да казвам на мои приятели, притесняващи се за бизнесите си и оборотите от тях: днес не е време за печелене на пари, а за оцеляване. Когато човек е здрав и прав, пари се изкарват, още повече че след тази вирусна пазарна стагнация, неминуемо ще последва бум и на продажбите, и на посещенията в заведенията, и на пътуванията, и на почивките.
Разбира се задължение на всички власти и в Европа и във Великобритания е да подпомогнат най-уязвимите, а и без усложнения и бюрократщина да оказват необходимата финансова подкрепа на малкият и среден бизнес пък след кризата добре знаем, че ще си вземат до стотинка всичко обратно, че и на печалба ще излязат. Новини Лондон, VBM
