Първата линия, дълга 3,6 километра, е осъществявала връзката между главните станции Падингтън, Кингс Крос, Сейнт Панкрас и Юстън, които са били относително далеч извън центъра на града, Лондонското Сити.
Тази линия е включвала и станцията с известното име „Бейкър Стрийт“. Тогава обаче това не е означавало нищо особено - трябва да изминат поне двайсет години, докато се роди идеята на Артър Конан Дойл да настани Шерлок Холмс на тази улица.
Тунелите на най-старото метро в света са представлявали плитки траншеи, покрити с подсилен покрив. Не е било лесно за пътниците - първите влакове да се движели с парни локомотиви, а метрото е било задимено и миризливо.
Първите вагони не са имали прозорци, защото се е предполагало че няма нищо за гледане под земята.
В края на века метрото е електрифицирано, след това са спуснати ескалатори, след това са нарисувани схемите, с които сме свикнали.
Но думата „метро“ се ражда веднага - лондонското метро е построено от компанията Metropolitan Railway („Столична железница“), което означава „столични железници“.
Думата "метро" се е утвърдила в много градове по света. Но не и в Лондон - там латинското U обозначава местата на станциите, тъй като британците наричат метрото „undergraund“, тоест подземие.
Лондонското метро предизвиква сензация, докато по същото време много други европейски мегаполиси търсят начин да решат проблемите си с вътрешния градски трафик. Смятало се е, че концепцията на метрото може да реши всички тези проблеми.
За сравнение: Софийското метро потегли на 28 януари 1998 г. и от 2020 г. имаме цели 3 линии с обща дължина 48 км и 43 метростанции.
