На днешната дата преди 16 години светът се сбогува с една от най-обичаните и емблематични създателки на детски вселени – Астрид Линдгрен.
Любимата на поколения деца авторка на незабравимите истории за "Пипи дългото чорапче", "Емил от Льонеберя" и "Карлсон, който живее на покрива" е родена на 14 ноември 1907 г. в град Вимербю, Швеция. Астрид Анна Емилия Линдгрен израства под сянката на ябълкови дръвчета и сред зеленината на слънчеви планински поляни.
Героите от книгите й са силни, всезнаещи, с въображение до небесата, любопитни, безкрайно палави, готови винаги да се притекат на помощ на своите приятели и... много много истински. Събрали в себе си бленуваните от всяко дете волност, фантазия, обич, вярност и кураж, всички те са събирателно отражение и символ на детския дух, на жаждата за приключения, на порива за свобода.
Линдгрен е известна и с ревностната си защита за правата на детето, както и с отявлената си съпротивата срещу физическото наказание над деца. През 1988 г. активно участва в кампания за хуманно отношение към домашните животни, вследствие на която е приет Закон за защита на домашните животни.
Световноизвестната шведска писателка затваря завинаги очи през 2002 г.
Творбите, които завещава на света, са преведени на близо 70 езика и издадени в повече от 100 страни. А всички те днес са се превърнали в неделима част от най-съкровените спомени на всяко пораснало и непораснало дете.
Да споменем някои от незабравимите, станали вечни, мисли, вложени в устата на нейните, завладели завинаги сърцата ни, герои:
"Карлсон, който живее на покрива":
"Че съм умен – умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека."
"Сега да ти кажа ли какво лекарство бих взел? — Какво? — полюбопитства Дребосъчето. — „Пресладък прах“ по рецептата на Карлсон, който живее на покрива. Ще вземеш малко шоколад, малко бонбони, ще добавиш също такава порция курабии и всичко това ще счукаш и хубавичко ще го размесиш. Щом приготвиш лекарството, аз ще го взема. Това много помага против температура.
"Спокойствие и само спокойствие."
"Емил от Льонеберя":
"Емил от Льонеберя е най-палавото момче в Швеция, а може би и в целия свят. Той върши повече пакости отколкото са дните в годината. Вместо знаме вдига на пилона сестричката си Ида, пада от кокили право в супника на госпожа Петрел, напива прасето и кокошките… Но когато в една страшна зимна нощ никой не смее да откара болния Алфред на лекар, Емил впряга шейната и тръгва сам срещу виелицата."
"Пипи дългото чорапче":
"Защо вървя заднишком ли? - възкликна Пипи - Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да живее, както си иска?"
"Най-важното за малките деца е да знаят ред. Особено, ако сами си го определят."
"Но, Пипи, каза Томи, - можеш ли да свириш на пиано? - Отде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала - отвърна Пипи. А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения."
"Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи."
"Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите."
"То наистина не си заслужава - каза Пипи. - Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход. - Пък и не умеят да си играят - отбеляза Аника, - Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш! - Кой е казал, че трябва, възрази Пипи. -Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета… Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат."
