По инициатива на ООН 10 декември се отбелязва като Световен ден на футбола – онази интелигентна, благородна, хазартна, изящна, завладяваща, стремглава игра, която е демонстрирана на световните игрища от Пеле и Марадона, Яшин и Роналдо, Стоичков и Меси.
Този футбол е най-популярният спорт в света, омагьосал близо 240 милиона души на планетата. Тоест всеки 25-и жител на Земята рита топка, създадени са 1.5 млн. отбора и 300 хил. клуба. Смята се обаче, че професионалните играчи са 120 милиона, а любителите да търкалят топка по плажове, улици, градинки, паркове и селски стадиони са безброй.
Корените на футбола отвеждат далеч в историята - преди повече от 2000 години. Игри, посветени на ритането на кръгли предмети, са доста популярни в Китай, Япония, сред индианците в Южна Америка, в древна Гърция (където е наричана "битка за топка"), Рим, Египет, при племена на келтите, ескимосите, както и сред славянските народи.
Първите писмени данни за футбола са намерени от учените в китайски източници, датирани с второ хилядолетие преди нашата ера. Играта е наричана Цу Чу, което означавало "да риташ с крак", и позволявала на воините да поддържат добра физическа форма. За официална родина на футбола се смята Англия. Любопитен факт е, че в началото играта е била доста жестока. "Топката" била ритана направо на улиците от няколко души, като в определени случаи броят им достигал стотици.
Правила практически липсвали - трябвало само да се вкара гол, като за "врата" се приемало по-рано уточненото място. Буйна тълпа мъже се носела по улиците, събаряйки всичко на пътя си и често нанасяйки на по-вехтите постройки големи щети. Често играта завършвала със сериозни травми и дори със смърт на футболисти. Заради този факт много представители на кралската власт, започвайки от Едуард II и завършвайки с Кромуел, се опитвали да забранят със специални укази "богуомразната игра", наричана още варварска забава.
Заради нея градските улици се изпълвали с блъсканица, шум и тичане, които причинявали безпокойство и неудобство на по-голяма част от населението. Но, независимо от всички височайши забрани и заплахи от затвор, хората продължавали да ритат топка и да се наслаждават на играта. Според количеството играчи и запалянковци футболът е най-популярната игра в света. В онези страни, където ритането на топка все още не е много почитано (САЩ, Австралия, Индия, Китай), интересът към този спорт неизбежно расте.
Експертите смятат, че любовта към футбола се дължи на това, че играта е много красива, завладяваща, сложна, но разбираема от почти всички. Световният ден на футбола със сигурност е създаден с идеята да обедини както играчите, така и запалянковците, които са така верни на кумирите си, тичащи по полето с една-единствена цел: да вкарат заветния гол. Всеки път, на всеки мач феновете със свито сърце наблюдават играта на любимия си отбор.
Световната слава и популярност на футбола не им се струва странна и учудваща. Ако всеки се замисли над това какво винаги е властвало над човечеството, рано или късно ще стигне до един отговор. Разбира се, това е вярата. А футболът е универсален, защото може да се играе навсякъде, по всяко време, с всеки и с всичко. В градовете децата ритат дори празни консервни кутии, по селата топката понякога е заместена от кълбо парцали, търкаляно в дворовете на училищата, от играта са изкушени доста политици и известни хора, които се събират в така наречени звездни отбори.
Този спорт за много хора е не просто игра, а хоби, разтоварване след напрегната работна седмица и дори начин на живот. Така футболът се превръща в едно от малкото неща, в които днес е готов да вярва почти всеки. Без да търси кой знае колко дълбок смисъл, ритайки кожената топка...
