Живеем в милостив свят. Преди сто и петдесет години щяхте да изгниете в затвора, ако дължите някому пари. Е, не се притеснявайте. Повечето известни личности вече са били там, включително и за дългове.
Интересно е, че в затвора попадали, и то нерядко, съвсем порядъчни и даже известни хора. Ако изключим политиците, най-често били заключвани длъжниците и хората на изкуството, които от една страна вечно нямали пари, а от друга – вечно им трябвали.
Така е изглеждал в действителност лондонският затвор за длъжници Маршалсии, който става световно известен, благодарение творчеството на Чарлз Дикенс.
Мимоходом да си спомним за френския поет Франсоа Вийон. Той, освен поет, станал убиец, после участвал в обир на Наварския колеж, откъдето с двама другари отмъкнал петстотин златни екю, няколко пъти посещавал тъмницата, написал няколко скандални поеми, между които „Пръднята на дявола”, след което бил осъден, естествено, на обесване. Отново бил помилван и повече нищо не се чуло за него. Въпреки всичко този хаймана и до днес си остава автор на едни от най-нежните балади в световната поезия.
Но да се върнем в Лондон. Тук през 18 и 19 век за дългове са полежали, оплаквайки съдбата си, Даниел Дефо, Чарлз Дикенс и много други, с които днес Англия се гордее. Още по-рано, в Средновековието, се отнасяли много сурово с длъжниците. Ако нямаш пари да си върнеш борчовете, ще лежиш в тъмницата, докато намериш. Тази практика била заложена в основите на английската правораздавателна система.
Семейна "идилия" в затвора за длъжници
Лондонският затвор за длъжници се е казвал Marshalsea, той е съществувал, между 1373-1842 година и се е намирал, южно от река Темза в квартала Southwark. През 18 век над половината от задържаните в английските затвори са били именно длъжници.
За дължащите пари прошка нямало, освен ако не се споразумееш някак с човека, комуто дължиш пари. Съдът в това отношение бил много обективен – нямало значение какъв ранг имаш в обществото. Тоест, дълговете били надпартийно понятие. И още нещо, интересно като логика: ако отвън си оставил жена и деца без препитание, в знак на съчувствие вкарвали и тях в затвора.
Рисунка показваща как най-бедните сред затворниците са изкарвали пари с просия, за да могат си платят мястото в затвора, а и да не умрат от глад. Имало специално обособени за целта места в затворите за длъжници.
Споменахме Чарлз Дикенс. Баща му имал нещастието да не може да върне на кредитора си 40 лири. Дванайсетгодишният Чарлз трябвало да чисти обувки в някаква фабрика, за да освободят както баща му, така и други близки от семейството, също вкарани зад решетките. Между другото, от тази мъка после се родил романа „Малката Дорит”.
За да бъдем справедливи, трябва да признаем особения статут на длъжниците в затвора. Тъй като самият затвор бил частно занимание, собствениците се отнасяли разумно към борчлиите. Особен късмет имали ония хитреци, които успели да скрият от кредиторите си някоя и друга лира.
Снимка на възпоменателната плоча, всъщност днес само това е останало от световно известния затвор за длъжници в Лондон Маршалси
Така плащали за „пансиона“ и даже имали право да посещават ресторанти и кръчми отвън. За бедните подобни глезотии не се предвиждали. Все пак ги пускали на улицата да просят – нали трябвало да си плащат издръжката в затвора. Ако и това не можели, просто гладували до смърт.
Изобщо присъдата за дългове нямала срок. Просто ще лежиш, докато си платиш борча и издръжката. За щастие през 1869 година затворът за дългове е премахнат. Както отбелязахме в началото – живеем в милостив свят. НОВИНИ ЛОНДОН
Вижте и видеото, показващо и обясняващо още интересни факти за Маршаласи, затвора за длъжници в Лондон.
ВИЖТЕ ОЩЕ НОВИНИ:
