Астрономите успяха да направят безпрецедентен анализ на химичния състав на междузвездната комета 3I/ATLAS благодарение на данни от радиотелескоп. Обектът, който премина през Слънчевата система и от декември вече се отдалечава, е едва третото регистрирано небесно тяло с доказан произход извън нашия космически дом.

Първоначалните изследвания, публикувани в списание Nature Astronomy на 23 април, категорично показват, че кометата идва от среда, която е коренно различна от нашата. Наблюденията са осъществени още в началото на ноември чрез мощния радиотелескоп ALMA (Atacama Large Millimeter/submillimeter Array), разположен в Чили.

Рекордни нива на деутерий и екстремен студ

Апаратурата е позволила на изследователите за първи път в историята да засекат деутерий (изотоп на водорода) в междузвезден обект. Водещият автор на проучването, Луис Едуардо Салазар Манзано от Университета в Мичиган, посочва, че количествата деутерий в 3I/ATLAS са над 40 пъти по-високи от тези в земните океани и над 30 пъти повече спрямо кометите в нашата Слънчева система.

Това откритие дава основание на учените да разглеждат междузвездните обекти като своеобразни "капсули на времето", които пренасят непокътнат материал от зоните, където се раждат други планетни системи. Високото съдържание на деутерирана (полутежка) вода е ясен знак, че кометата се е образувала в изключително студена среда – при температури под -243 градуса по Целзий (под 30 Келвина). По всяка вероятност родната ѝ планетна система е била много по-студена от нашата в периода на своето формиране.

Поглед 11 милиарда години назад

Според предишни оценки междузвездната комета може да е на възраст до 11 милиарда години. Това я прави значително по-стара от нашето Слънце, което се е образувало преди около 4.5 милиарда години. Обектът се е зародил във външните, мразовити покрайнини на древен протопланетарен диск от газ и прах, което е позволило да се запази високото съдържание на деутерий и въглероден диоксид.

Д-р Теодор Карета от Университета Виланова обяснява, че наличието на деутерий е като уникален "пръстов отпечатък". Той ни дава ясна представа как е изглеждала галактиката ни преди повече от 10 милиарда години, когато е била далеч по-слабо обогатена с тежки метали.

Контекст: Ключова роля за това научно постижение изиграва радиотелескопът ALMA, тъй като той може да бъде насочван под много по-малък ъгъл към Слънцето спрямо традиционните телескопи. За разлика от оптичните инструменти (като космическия телескоп "Джеймс Уеб"), чиито сензори биха изгорели от слънчевата топлина и радиация, радиотелескопите засичат нискоенергийни радиовълни. Това предимство е позволило на екипа да изследва кометата в момента, когато тя се е доближила на 203 милиона километра от Слънцето – разстояние, достатъчно малко, за да може топлината да изпари (сублимира) леда ѝ в газ, който да бъде уловен и анализиран от Земята.

(информация: Nature Astronomy, University of Michigan | снимка: авторско генерирано тематично изображение Новини Лондон ИИ)