Масовите събирания на стотици тийнейджъри, популярни като „link-ups“ (връзки/срещи), предизвикват все по-голяма загриженост във Великобритания.
Феноменът привлече вниманието на медиите и обществото през март, когато стотици младежи блокираха улиците на лондонския квартал Клапъм след организация в социалните мрежи.
Месеци по-късно обществото, полицията и самите тийнейджъри все още търсят отговори за причините зад тези събития и начините за предотвратяването на антисоциални прояви.
Представители на Младежката група за действие (YPAG), която консултира звеното за намаляване на насилието към кмета на Лондон, определят случилото се в Клапъм като „хаотично и неприемливо“. Те обаче подчертават, че основният двигател на тези събития е липсата на чувство за принадлежност. „Когато младите хора нямат достатъчно безопасни или подходящи места, където да отидат, тази енергия може и ще се излее по улиците по опасен начин“, споделя 17-годишният Джейсън.
Какво се случи в Клапъм?
Въпреки че някои медии първоначално съобщиха за „бунтове“, довели до мобилизацията на около 100 полицаи, от Скотланд Ярд по-късно уточниха, че не е имало мародерства или масови криминални прояви.
Очевидци разказват, че младежи са палили огньове и пускали фойерверки в парка „Клапъм Комън“, докато други просто са тичали по улиците, нахлувайки в магазини и заведения. Според местни търговци тийнейджърите са събаряли стоки от рафтовете, но без да крадат.
Все пак равносметката включва пет души, сред които четирима полицаи, станали обект на нападение, и шест арестувани тийнейджърки, най-малката от които едва на 13 години.
Това не е изолиран случай. През 2023 г. онлайн видеоклипове провокираха масово струпване на младежи и безредици на емблематичната „Оксфорд стрийт“, завършили с девет ареста. Подобни ситуации се наблюдават и в крайбрежни курорти като Саутенд, Есекс, където полицията редовно издава заповеди за разпръскване на големи младежки групи през летните месеци.
Липса на пространства и ролята на социалните мрежи
Самите тийнейджъри са категорични, че в повечето случаи целта на тези събирания не е вандализъм, а просто забавление и социализация. „Има погрешно схващане, че младите хора винаги искат да са на дивана, залепени за телефоните си. Ние всъщност харесваме живия контакт“, коментира 16-годишният Хенри.
Проблемът се корени в системната липса на финасиране за младежките дейности. Д-р Таня де Сейнт Кроа, старши преподавател по социология на младежта в Кралския колеж в Лондон, отбелязва, че от 2010 г. насам финансирането за работа с младежи на местно ниво е спаднало с над 75%.
Според нея изолацията по време на пандемията от COVID-19 допълнително е лишила днешните тийнейджъри от нормални социални преживявания в ключов етап от развитието им. Като реакция на инцидентите кметът на Лондон сър Садик Хан обеща да финансира поне по един вечерен младежки клуб във всеки столичен район.
Властите обмислят и мерки за контрол върху социалните мрежи, които са основен катализатор за организирането на тези събития. През юни правителството обяви планове за забрана на достъпа до определени платформи за лица под 16 години. Младежите обаче смятат, че подходът трябва да бъде насочен по-скоро към образоване за правилното използване на социалните медии, отколкото към налагането на пълни забрани.
(информация: BBC London / Британски медии | снимка: авторско генерирано тематично изображение Новини Лондон ИИ)
