Ева Яшиевич води кампания за осигуряване на нормални условия на труд за хотелските работници в Лондон. Заедно със синдиката „Unite” наскоро издават графична новела, създадена от Барбара Покрижка, бивша камериерка, която описва униженията, на които е била подложена, работейки в един от големите лондонски хотели. Ева се съгласи да даде това интервю за “Новини Лондон”, за да разкаже и на българите, хотелски работници в Лондон, за това какво могат да направят, ако работодателите им се отнасят несправедливо с тях и с техни колеги. Работите ли в хотел? Разберете как да се свържете с Unite Hotel Workers Branch.

Интервю на Мария Пейчева

- Г-жо Яшиевич, върху какво работите в момента?

- В момента клонът на хотелските работници в синдиката Unite работи върху постигането на споразумение за достъп и неутралност в големите хотелски вериги в Лондон. Това означава, че ние искаме най-големите вериги като Hilton, Intercontinental Hotel Group, Melia и Carlson Rezidor, в рамките на техните хотели, да ни дадат възможност за подкрепа на работниците, за провеждане на английски езикови курсове и други обучения за тях, и да представляваме работниците на индивидуално и колективно равнище.
Имаме членове в над 80 хотела в Лондон и искаме да се разраснем, така че да имаме присъствие в повечето хотели - с други думи, искаме синдикатът да получи официални „споразумения за признаване“.

Имаме добър напредък досега, след повече от десетилетие организационна работа. Нашият клон е голям, активен и независим, и е известен с това, че спечелва синдикалните битки от името на работниците. Основното ни предизвикателство е да се премине от представляване на работниците на индивидуално ниво – хора, които идват със собствените си въпроси и проблеми на нашите седмични консултации, към преговаряне по колективните проблеми, като помагаме на работниците да се самоорганизират и да поемат отговорност на работното си място, да се представляват един от друг и да променят системата и културата на работа в лондонските хотели.

- Смятате ли, че такова обединение е възможно?

- В Ню Йорк, където 80% от хотелските работници са синдикални членове, началното заплащане за камериерките е $ 24 (£ 16) на час. Условията са по-безопасни, по-добри и много по-достойни, отколкото тук. Ние знаем, че ако обединените в синдикат работници могат да преобразят условията на труд в Ню Йорк, тогава можем да постигнем същото и в Лондон.

Наскоро публикувахме графична новела, наречена "Приказка за два града", написана от бившата камериерка Барбара Покрижка. Надяваме се да използваме тази новела с образователна цел и като инструмент за организиране на хотелските работници, тъй като тя показва трудностите на камериерките - най-експлоатираните работници в хотелите. Също показва колко различен е работния ден на членуващите в синдикат хотелски работници в Ню Йорк в сравнение с тези в Лондон, където ние все още нямаме синдикати.

- Можете ли да ни кажете нещо повече за историята на синдикалното движение при работниците в хотелите?

- Клонът на хотелските работници произлиза от клона на международните работници в хранителното обслужване, установен в рамките на Съюза на Транспортните и Общите Работници (TGWU). TGWU e предшественик на синдиката Unite и е основан преди повече от 100 години на доковете в пристанищата, където са се организирали на ирландските работници-мигранти.

Клона на международните работници в хранителното обслужване е основан от мигранти в началото на 70-те години. В момента нашия бранш има членове от цял свят и е воден от хотелски работници-мигранти от Испания, Етиопия, Нигерия и Италия.

- Как Unite гарантира, че трудовите права на хотелските работници са защитени?

- Нашите трудови права са подложени на атаки от страна на работодателите и от консервативното правителство. Това е нещо, което трябва да имаме предвид.
Като синдикат настояваме да се прилага закона когато работодателите го нарушат, но освен това се опитваме и да променим законодателството така, че хората да имат по-добри права. Например, ние променихме закона така, че работодателите да не могат да използват бакшишите от клиенти, за да плащат заплати на хората. Дори открихме работодатели, които не плащат на сервитьорите абсолютно нищо! И плащат заплатите от бакшиши. Това сега е незаконно.

В момента водим друга битка - да се прекрати практиката работодателите да присвояват бакшишите на персонала. В отделите за хранително обслужване пък е често срещано хотелът да вземе процент от бакшиша. Понякога мениджърите вземат някаква част. Много работници нямат никаква представа как се разпределят техните бакшиши. Сега законът позволява мениджъри и фирми да отнемат бакшишите на персонала. Смятаме, че това е грешно и искаме 100% от всички бакшиши и такси за услуги да отиват за персонала, а не на фирмата.

Работодателите нарушават закона, но това, което не могат да разрушат е нашия синдикат. Те не могат да ни пречупят, когато всички стоим заедно, говорим и действаме с един глас. Ето защо е толкова важно за работниците да се държим заедно и да се подкрепяме един друг, обединени в синдикат.

Нашият клон представлява работниците при оплаквания и дисциплинарни изслушвания. Защитаваме хората от неправомерно уволнение и от нарушения на техните права. Ние обаче искаме да постигнем нещо повече от това просто да реагираме на индивидуалните затруднения. Искаме реално решаване на големите, колективни проблеми и да развиваме собствена програма за по-добри условия на работа. Това е мястото, където колективните действия и колективното договаряне са важни: когато работниците се присъединят към синдиката и действат заедно, могат да подадат колективна жалба до работодателя. Жалбата може да бъде относно промени в договора, липса на прозрачност за това, как се разпределят бакшишите, твърде много работа, неплатен труд, неплатени часове, несправедлив график, тормоз - въпросът се избира от самите работници.

- Как да се борим с работодателите, които наемат работници без документи?

- Можем да се борим единствено ако работниците ни кажат за тях. Много работници се страхуват да защитят правата си и да споделят своята история. Искаме тези хора да знаят, че сме готови да ги изслушаме и сме готови да реагираме на техния сигнал. Също така, представляваме и подкрепяме мигрантите без документи. Работниците са работници, откъдето и да идват, и те имат правото да не бъдат експлоатирани.

- Поляците как постигат единството, което се изисква, за да организират стачки? Виждали сме поляците наскоро да стачкуват, а това би било немислимо за българите.

- Немислимо е, докато не го помислите, споделите и след това го промените. Било е немислимо за ирландските докери да се обединят, било е немислимо за младите момичета, работещи във фабрики да се обединят, било е немислимо и за работниците от фабриките за памук в северната част на Англия да се обединят, след като са били противопоставени на работниците-мигранти от Югоизточна Англия, но те са го направили. Историята на работническата класа във Великобритания е история на най-маргинализираните хора, опълчващи се на експлоатацията, обединяващи се и спечелващи противно на всички очаквания. Без значение от къде сте - от Великобритания, Полша, Румъния, Еритрея, или България, когато работите тук, имате право на уважение и достойнство и имате право да се присъедините към синдикат, за да подобрите положението си. Никой не може да ви отнеме това право, но ако не се възползвате от него, рискувате да ви бъде отнето много.

Вярно е, че работниците от Полша имат по-голям достъп до по-развитите социални мрежи и общностни организации, защото те са били тук по-дълго от българите - присъединяването към ЕС им е позволило да работят тук още през 2005 г., а и цяло поколение поляци се е заселило тук след Втората световна война.

Най-големите пречки за изграждане на единство са езиковата бариера - ние трябва да сме в състояние да комуникираме, за да се организираме - и страха - страхът от това да загубиш работата си. Тези пречки и този страх могат да бъдат преодолени, ако се правят усилия да се превежда (работим с преводачи, самите те са хотелски работници), да се търсим един друг и да се присъединяваме към синдиката.

- Каква е вашата лична история?

- Моите родители са имигранти от Полша. Баща ми е дошъл тук след края на Втората световна война и е започнал от нулата. Загубил е братята си, дома си и много приятели, бил е военнопленник в сталинския ГУЛАГ и след това е бил част от Андерсовата армия в Близкия изток. Всичко това му се е случило на 19-годишна възраст. По-късно е учил в Англия и е живял с азиатски студенти, изпитал е и е бил свидетел на предразсъдъци и расизъм. Учил е усърдно и е постигнал мечтата си да стане строителен инженер. Майка ми е дошла в началото на 70-те години и е работила на две места: като учител и в едно кафе, докато ни отгледа (в семейството сме три дъщери).

Войната и авторитаризмът са оказали голямо влияние върху живота ми и аз съм се отдала на това да се противопоставям на условията, които позволяват появата на война и авторитаризъм. Като ученичка и студентка съм работила в много кафенета, барове и ресторанти, също и в един хотел, за да се издържам.

През последните 18 години съм работила като журналист, организатор в синдикатите и като солидарен доброволец в Палестина, Ирак, Сирия и Афганистан, а също и по проблемите с опазването на околната среда и енергийната бедност. Организирането, писането и социалния активизъм са постоянни части от живота ми. За мен е от жизненоважно значение хората, където и да са, да се събират, за да се противопоставят на несправедливостите и да се подкрепят един друг. Солидарността е единственото ни оръжие.

- Какво ви накара да се присъедините към синдиката Unite?

- Присъединих се към Unite преди десет години. Тогава бях помолена от Кейти Милър, една невероятна организаторка от Ливърпул. Родителите й са ирландски имигранти и тя е работила във фабрики и е била представител на синдиката още от 18-годишна. Тя ме помоли да работя като преводач на организацията в Манчестър и Ливърпул, където организаторите са се опитвали да променят ужасяващите условия на труд в месопреработвателните фабрики. Беше 2005 г. и хиляди поляци току-що бяха дошли да работят в Обединеното кралство, а организаторите - англичани се бореха да се свържат и да общуват с тях. Аз се присъединих и бях свидетел на потисническите условия за всички работници и се ангажирах да работя това да се промени завинаги. Била съм в цяла Великобритания, но сега в Лондон се чувствам като у дома си и виждам, че хотелската индустрия, в която аз лично съм работила, има огромен потенциал за коренна промяна. Ние можем да превърнем този сектор от обричащ работниците си на бедност, експлоатация и липса на синдикализация, в сектор, предлагащ достойнство, добро заплащане и условия. Знам, че можем да го направим, ако хората се присъединят към нас.

Присъединете се към Unite на: https://www.unitetheunion.org/join-unite/

Свържете се с Unite-Клон на хотелските работници чрез: 07903 371 909

Email: hotelworkersunite@gmail.com

Facebook: https://www.facebook.com/hotelworkersunite

Twitter: hwunite

Имаме седмични консултации от 14:00 до 16:000 часа следобед всеки работен понеделник в Unite House, 128 Theobalds Road, Holborn, WC1X 8TN; най-близката метростанция е Holborn на Piccadilly и Central Lines.