Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Лондонското Метро и онова, което не знаем за него!

287 метро станции и повече от 400 километра релсов път.

Публикувана: 08 Nov 2020 13:45
Обновена: 27 Nov 2020 04:18
Прочетена: 5369
Лондонското Метро и онова, което не знаем за него!

Лондонското метро

Лондонски метрополитен (на английски: London Underground, наричан от лондончани също и the Tube) е подземната железница, обслужваща Лондон и някои части на съседните графства Бъкингамшър, Есекс и Хартфордшър в Обединеното кралство. Лондонското метро е най-старото в света.

Метрото на Лондон през годините:

Метрото има своя произход от Метрополитън Рейлуей, първата подземна железница в света. Отваря през 1863 и сега е част от линиите Съркъл, Хамърсмит и Сити и Метрополитън; първата линия, която изпълнява електрични влакове, Сити и Саут Лондон през 1890, по-късно е част от Северната линия. Мрежата е разширена до 11 линии и през 2017 – 2018 г. обслужва 1,379 млрд. пасажери, правейки Лондонското метро 11-а по натовареност система. Всичките 11 линии заедно обслужват около 5 милиона пасажери на ден.

Системата има 270 метростанции и 400 километра релсов път. Въпреки името си, само 45% от системата е всъщност под земята в тунели, като по-голямата част от мрежата извън центъра на Лондон е на повърхността. Освен това, метрото не покрива най-южните части на Голям Лондон – по-малко от 10% от станциите се намират на юг от река Темза.

Нуждата от Метро в Лондон!

В средата на XIX век, Лондон бил най-големият град в света с над 2,5 млн. души население, и площ над 100 km². Улиците били тесни и почти непрекъснато задръстени от конски впрягове – основно превозно средство в тези години.

В околностите на града имало отлично развита железопътна мрежа, но влаковете не можели да влизат навътре в Лондон.

Най-добрият начин да се подобри транспортът би бил да се вкарат влаковете под земята. Първоначалната идея била, да се изкопаят канали с необходимата дълбочина, които след това да се покрият и така да се получат тунели. Идеята била отлична и работата започва.

Строежът:

През 1865 г. собствениците на метрото купуват първия тунел под река Темза, построен през 1843 г. от сър Марк Брюнел, за да бъде продължена линията. Само 4 години след пуска на метрото с него вече се придвижват по 40 000 души на ден. Стремително се разширяват и други линии, което през 1884 г. свързва гара „Централ“ с метрото.

 

 

Какво да се прави с пушека от локомотивите?

Появява се първият проблем. По това време локомотивите се захранват с дърва и въглища, а от комините излизало огромно количество пушек, който би бил задушил пътниците. Проблемът е решен със създаването на специален резервоар за пушек, намиращ се веднага след локомотива. Оказало се, че резервоарите се пълнят много бързо и трябва да бъдат изпразвани периодично. Строителите отворили шахти, през които локомотивите изпразвали резервоарите, а тези шахти хитро били замаскирани като къщи, но без покрив. Това става голямо неудобство с разширяване на линията.

 

Електроцентралата „Lots Road Power Station“

През 1900 г. лондонското метро започва да се електрифицира, благодарение на американския бизнесмен Чарлз Йеркс, който прави това в Чикаго, а по-късно се използва в Лондон. Започват да се поставят още две релси, заедно с първите две, по които тече 650 V електричество, което чрез токоприемник преминава в мотрисата и задвижва електродвигатели. Така освен чисто, метрото станало и сравнително безшумно и многократно по-бързо. В началото пътниците били ужасени от безшумно приближаващите се машини, но скоро свикнали.

За да захранват с електричество метрото, собствениците решават да предприемат нова решителна крачка, създавайки най-голямата електроцентрала в света, която нарекли „Lots Road Power Station“. Построена на брега на Темза, електроцентралата добивала електроенергия с помощта на парни турбини, които задвижвали мощни генератори.

 

Асансьорите и ескалаторите в Лондонското Метро:

С увеличаване на дълбочината на тунелите (по 30 – 40 метра), достъпът до пероните ставал по-труден за гражданите. Собствениците решават да изградят асансьори, но те били много малки и бавни. Тогава британците приемат друго американско изобретение – ескалаторът. В началото лондончани отказвали категорично да се качват на ескалаторите, смятайки ги за опасни и ненадеждни. Управата се принудила да наеме инвалид, който по цял ден да се вози на ескалаторите, и така да убеди гражданите, че са безопасни. След почти половин век, точно ескалаторите ще бъдат причина за една от най-големите трагедии в лондонското метро.

Метрото, като бомбоубежище

По време на Втората световна война, метрото става най-сигурното убежище за гражданите, при нападенията на нацистките самолети. Чудно, но в началото властите не разрешават на гражданите да се укриват на пероните. Те обаче се изхитрили, купували си билети и оставали там, докато не отмине заплахата. Цели семейства с малки деца спели на пероните. Скоро правителството разрешава метрото да се ползва като бомбоубежище, дори били поставени легла, тоалетни, а от специално оборудвани за целта вагони се раздавали закуски и чай.

На 11 януари 1941 г. германска бомба удря директно залата за продажба на билети на Банк стейшън. Сградата и надземната жп. линия се срутва върху станцията на метрото, убивайки 56 души.

Хитлер губи Битката за Британия, но не се отказал да атакува столицата. Тъкмо спрелите да спят всяка нощ в метрото граждани, били принудени отново да се върнат там, след като германците започват да изстрелват срещу Лондон ракети Фау-1 и Фау-2.

На 3 март 1943 година във входа на „Бетнал грийн стейшън“ попада противовъздушна ракета от нов тип, изстреляна само от няколкостотин метра от станцията. Загиват 171 граждани, стотици са ранени. Въпреки това метрото спасява живота на хиляди лондончани.

Британското правителство дори решава в един от незавършените тунели да бъде разположен завод за производство на части за самолети.

Любопитни факти за Метрото на Лондон:

 

  • Първата линия на Лондонското метро е Метрополитан лайн (Metropolitan Line). Тя е открита на 10 януари 1863 г.

 

  • Метрото има 287 спирки като само 29 от тях са в Южен Лондон.

 

  • Средната скорост на мотрисите в метрото е 20,5 мили в час, като в нея е включено и времето, през което се качват пътници по станциите.

 

  • Най-натоварената спирка е Уотърлу Стейшън (Waterloo Station), с над 98 млн. пътници годишно.

 

  • Най-новата линия на метрото е Джубили Лайн (Jubilee Line), открита през 1979 г., в чест на Сребърния юбилей на Кралицата, честван през 1977 г.

 

  • Най-дългата линия на метрото е Сентрал Лайн (Central Line) – от West Ruislip до Epping – 54.5 км.

 

  • Най-много платформи има Бейкър Стрийт (Baker Street) – 10.

 

  • Най-много спирки има Дистрикт Лайн (District Line) - 60.

 

  • Станцията, която се намира най-дълбок под земята, е Хампстед (Hampstead) – почти 60 метра.

 

  • Най-дългият ескалатор е на станция Ейнджъл (Angel) – 60 метра.

 

  • Само 45% от мрежата на лондонското метро е в тунели.

 

  • Има само една станция на лондонското метро, в чието име не се съдържа нито една буква от думата “mackerel” (скумрия) и тя е “St. John’s Wood”.

 

  • До 1933 г. всички линии са били управлявани от различни компании, след това са национализирани и са част от Transport for London (TFL), чийто бюджет за 2015-2016 г. беше 11.5 млрд. паунда.

 

  • В метрото работят около 19 000 души.

 

  • Всеки ден в метрото се возят 4.8 милиона пътници. Годишно броят им достига над 1.3 милиарда.

 

  • Най-дългото разстояние между две станции е по линията “Metropolitan” от станция „Chesham” до „Chalfont & Latimer” – 3,89 мили.

 

  • Най-дългият тунел е по линия „Northern” с дължина от 17,3 мили.

 

  • Станция „Aldgate” е построена върху масов гроб, където са заровени над 1000 души, починали от чума.

 

  • Най-дългото пътуване, при което на пътниците не се налага да сменят мотрисата е от начална станция „West Ruislip” до крайна станция „Epping” с разстояние една от друга от 34,1 мили.

 

Novini London 

 

Етикети

Назад