Гюров печели балотажа във Великобритания с 49,8% срещу 47,8% за Йотова при 38,5% ръст на избирателната активност

Как гласуваха 16 976 българи във Великобритания на балотажа на 1 ноември 2026 г.: Гюров получава 49,8%, а Йотова – 47,8% при скок на вота с 38,5%.

Андрей Гюров печели балотажа във Великобритания с 49,8% срещу 47,8% за Илияна Йотова при 16 976 гласували и 38,5% ръст на избирателната активност по данни на ЦИК.

Резултатът на Острова: Андрей Гюров и Георги Кандев печелят втория тур на президентските избори сред българската общност във Великобритания с минимална преднина от два процентни пункта – 49,8% срещу 47,8% за новоизбрания президент Илияна Йотова и вицепрезидента Кирил Вълчев, показват обобщените данни на Централната избирателна комисия (ЦИК).

В мащаба на всички секции зад граница Гюров и Кандев получават общо 56,36% срещу 41,43% за Йотова и Вълчев.

Методологията: Анализът на редакцията на „Новини Лондон“ се базира на директно извличане и обработка на официалните машинночетими файлове (sections, protocols и votes) от публичната актуализирана база данни и секционните протоколи в портала на ЦИК (results.cik.bg) за всички 82 избирателни секции в Обединеното кралство на първия и втория тур.

Защо е важно: Само за седем дни между двата тура преднината на Андрей Гюров във Великобритания се стопи от близо 20 на едва 2 процентни пункта. В същото време избирателната активност на Острова нарасна с 38,5% – от 12 257 гласували на първия тур до 16 976 на балотажа.

Голямата картина: Динамиката на вота между двата тура

Обратът в периферията: Докато на първия тур Андрей Гюров поведе убедително на Острова, балотажът пренареди електоралната география заради преливането на гласове от отпадналите кандидати.

  • Базата от първия тур (25 октомври): При 12 161 действителни гласа във Великобритания Андрей Гюров зае първото място с 42,58% (5 178 гласа) срещу 22,79% (2 771 гласа) за Илияна Йотова.
  • Пренасочването на гласовете: На първия тур трета и четвърта позиция сред българите на Острова заеха Костадин Костадинов с 13,63% (1 657 гласа) и Ивелин Михайлов с 8,45% (1 027 гласа), следвани от Радостин Василев с 4,04% (491 гласа) и Иван Христанов с 1,90% (231 гласа). 
  • На балотажа основната част от тези избиратели подкрепиха Илияна Йотова, чийто резултат нарасна с 25 процентни пункта (до 47,8%), докато Гюров добави около 7 процентни пункта (до 49,8%).
  • Географията на столицата: Централните и югозападните секции в Лондон останаха водещи за Андрей Гюров, но в традиционните квартали с компактна българска общност в Северен и Източен Лондон – като Палмърс Грийн и Баркинг – убедителна преднина на втория тур взе Илияна Йотова.

В цифри: Избирателната мобилизация в Лондон и страната

Снимка: Редакционен архив © Novini London

Ръстът на активността: Общият брой на гласувалите по подписи в списъците в 82-те секции във Великобритания се увеличи с 4 719 души (+38,5%) – от 12 257 на първия тур до 16 976 на балотажа.

  • Доминацията на Лондон (24 секции): Броят на гласувалите в британската столица се повиши с 45,2% – от 5 651 души на първия тур до 8 205 души на балотажа (средно по 342 избиратели на секция). Така само Лондон формира 48,3% от целия вот в Обединеното кралство.
  • Секциите извън столицата (58 секции): В останалите градове на Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия гласувалите се увеличиха с 32,8% – от 6 606 на 8 771 души (средно по 151 избиратели на секция).
  • Секциите с отлив: В 79 от общо 82 секции на Острова се отчита ръст на избирателите на втория тур. Единствените три локации с минимален спад са Озуъстри (107 гласували срещу 116 на първия тур), Бостън (91 срещу 96) и Колчестър (77 срещу 79).

Финални общи резултати от балотажа: 

Топ 10 на най-натоварените избирателни локации на балотажа

Тематично-илюстративен авторски генериран с AI колаж. © Novini London

Концентрацията на вота: Най-голям поток от избиратели премина през дипломатическите представителства и кварталите с традиционно българско присъствие в Лондон.

  1. Лондон – Посолство в Кенсингтън (общо 4 секции): 1 775 гласували на балотажа (при 1 345 на първия тур). Първа секция в Посолството (СИК 320920375) е най-натоварената във Великобритания с 557 гласували, следвана от Четвърта секция (СИК 320920378) с 521 гласували и Втора секция (СИК 320920376) с 441 гласували.
  2. Лондон – Палмърс Грийн (общо 2 секции): 766 гласували (при 471 на първия тур – ръст с 295 избиратели).
  3. Лондон – Стратфорд (общо 2 секции): 675 гласували (при 456 на първия тур).
  4. Лондон – Баркинг (общо 2 секции): 535 гласували (при 308 на първия тур).
  5. Лондон – Уолтъмстоу (1 секция): 516 гласували (при 293 на първия тур – най-голямото увеличение за единична секция с +223 гласа).
  6. Лондон – Уимбълдън (1 секция): 486 гласували (при 308 на първия тур).
  7. Лондон – Бромли (1 секция): 479 гласували (при 324 на първия тур).
  8. Лондон – Сърбитън (1 секция): 412 гласували (при 305 на първия тур).
  9. Единбург – Генерално консулство (1 секция): 407 гласували (при 221 на първия тур – най-натоварената секция извън Лондон с ръст от +186 гласа).
  10. Лондон – Сътън (1 секция): 391 гласували (при 274 на първия тур – най-натоварената изцяло хартиена локация в столицата), следвана от Ийлинг (372 гласували), Мейдстоун (315 гласували) и Уулич, Гринуич (313 гласували).
  • Най-малките секции на Острова: Най-слаба активност на балотажа отчетоха секциите в Кингс Лин (47 гласували), Линкълн (49 гласували), Белфаст (72 гласували) и Абърдийн (77 гласували).

Парадоксът на списъците: 82% се дописват „под чертата“

Гласуване без предварително заявление: По официалните данни на ЦИК предварително регистрираните избиратели в списъците за Великобритания са 5 310 души на първия тур и 5 408 души по протоколите от балотажа. 

В изборния ден обаче комисиите дописаха „под чертата“ 8 837 души на първия тур (72,1% от гласувалите) и 13 916 души на балотажа (81,97% от всички гласували – ръст от 5 079 дописани избиратели, или +57,5%).

  • Разминаването при заявленията: От избирателите в предварителните списъци реално гласуваха в съответната си секция 3 421 души на първия тур и 3 090 души (56,9%) на втория тур, което означава, че над 40% от подалите заявление не са посетили избраната от тях локация.
  • Прецедентът в Уолтъмстоу: В секцията в Уолтъмстоу предварителният списък включваше едва 42 избиратели, но на балотажа там гласуваха 516 души (481 дописани под чертата) – над 12 пъти повече от предварително подадените заявления.

В дълбочина: Анализ на Новини Лондон

Тематично-илюстративен авторски генериран с AI колаж. © Novini London

Организационният дефект с машините: Протоколите на ЦИК разкриват сериозен административен дисбаланс на четирите локации с по няколко секционни комисии в Лондон (Посолството, Стратфорд, Палмърс Грийн и Баркинг). 

Тъй като целият предварителен списък със заявления за един адрес се зачислява служебно само към първата секция на локацията, съседните секции в същата сграда остават формално с „0 предварително регистрирани избиратели“ и не получават машини за гласуване.

Диспропорцията на потока: В Стратфорд, Палмърс Грийн и Баркинг в първата секция бяха поставени по две машини, а във втората секция на същия адрес се гласуваше само с хартиени бюлетини. 

Избирателите отчетоха ясно предпочитание към машинния вот: на балотажа в Баркинг през машинната секция преминаха 411 души срещу едва 124 души в съседната хартиена секция; в Стратфорд съотношението беше 521 срещу 154 гласували, а в Палмърс Грийн – 509 срещу 257 гласували. Общо на балотажа в 24-те машинни секции (с 27 терминала) гласуваха 8 288 души (средно по 345 избиратели на секция), а в 58-те хартиени секции – 8 688 души (средно по 150 избиратели на секция).

Макрорамката: Данните от балотажа във Великобритания очертават две фундаментални тенденции за българската диаспора след Брекзит. 

Първо, политическото представителство на българите в Обединеното кралство и ЕС вече не е монолитно – високата избирателна мобилизация на втория тур в периферните квартали на Лондон показва, че социално-икономическият профил на емиграцията директно възпроизвежда вътрешнополитическите разделителни линии от България. 

Второ, административният модел за организиране на избори в трети страни извън ЕС (при липса на автоматична адресна регистрация и актуални избирателни списъци) създава хронични логистични затруднения, когато над 80% от гражданите упражняват правото си на вот чрез дописване на място. 

Това поставя пред българските институции и дипломатическите мисии в Лондон и Европа въпроса за реформа в изборната администрация зад граница – от алгоритъма за разпределение на машинните терминали до дигитализацията на предварителната регистрация.

(информация: Новини Лондон по официалната база с отворени данни на ЦИК – results.cik.bg | Изображение: колаж на Новини Лондон по архивни кадри от President bg, Government bg и Wikimedia Commons плюс авторска снимка на Биг Бен © Novini London)

Галерия

Гюров печели балотажа във Великобритания с 49,8% срещу 47,8% за Йотова при 38,5% ръст на избирателната активност Гюров печели балотажа във Великобритания с 49,8% срещу 47,8% за Йотова при 38,5% ръст на избирателната активност Гюров печели балотажа във Великобритания с 49,8% срещу 47,8% за Йотова при 38,5% ръст на избирателната активност Гюров печели балотажа във Великобритания с 49,8% срещу 47,8% за Йотова при 38,5% ръст на избирателната активност Гюров печели балотажа във Великобритания с 49,8% срещу 47,8% за Йотова при 38,5% ръст на избирателната активност
Назад

Още новини

Новините не се заредиха. Моля, опитайте отново.
Няма повече новини за показване.