Пратениците на САЩ Стив Уиткоф и Джаред Къшнър обсъждат с Владимир Путин в Москва териториалните спорове в Украйна и ролята на Европа в мирните преговори.
Дипломатическата совалка: Специалните пратеници на американския президент Доналд Тръмп – Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, провеждат разговори в Кремъл с руския държавен глава Владимир Путин в опит да придвижат преговорите за прекратяване на войната в Украйна.
В срещата от руска страна участват още президентският помощник Юрий Ушаков, Владимир Медински и Кирил Дмитриев.
Междувременно украинските въоръжени сили отново отчитат технически смущения в работата на сателитния интернет Starlink на фронта.
Основните разделителни линии: В началото на разговорите в Москва Владимир Путин посочи, че Русия и Украйна имат различни виждания по териториалните въпроси, които остават главното препятствие пред евентуално мирно споразумение.
Кремъл продължава да претендира за пълния контрол над Донецка и Луганска област, въпреки че руската армия не владее целите им територии.
Руският президент предупреди също, че евентуалното разполагане на чуждестранни военни контингенти в Украйна би представлявало заплаха за националната сигурност на Русия и превръща тези сили в легитимна военна цел.
Ролята на Европа: Джаред Къшнър предаде на Кремъл позицията, че европейските държави имат силно желание за прекратяване на конфликта и настояват да участват пряко в следващите кръгове от преговорите след срещата в Абу Даби, на която не присъстваха.
Стъпка към деескалация: Стив Уиткоф оцени постигнатото споразумение за размяна на военнопленници между Киев и Москва като реален напредък и изрази надежда скоро да бъде обявен нов тристранен формат с европейско участие.
Хуманитарен коридор: Москва предлага петдневно разминиране и евакуация на останалите 400 до 500 цивилни жители от стратегическия град Константиновка по модела на операцията в Олешки от началото на месеца.
Спорът за Константиновка и уроците от Олешки
Предложението на Кремъл: По време на срещата с американските пратеници Владимир Путин благодари на Доналд и Мелания Тръмп за дипломатическите усилия и предложи организирането на хуманитарна мисия в източния украински град Константиновка.
Градът с довоенно население от 67 000 души е ключов опорен пункт от украинската отбранителна линия в Донбас.
През юли руското военно командване обяви, че е овладяло населеното място, но Киев категорично отхвърля тези твърдения.
Военният риск при примирията: Предлаганият от Москва модел копира евакуацията от окупирания град Олешки по-рано този месец. Репортажи на британския кореспондент Стюарт Рамзи от мястото на събитията обаче показаха, че руските сили са използвали договореното временно прекратяване на огъня в Олешки, за да прехвърлят допълнителни войски, бойна техника и боеприпаси на предните линии.
Реакцията на Киев от срещата на върха в Дъблин
Критика към формата: В изказването си пред лидерите от Европейската политическа общност в Дъблин украинският президент Володимир Зеленски определи подхода на САЩ и Русия да обсъждат помежду си нов ред за европейска сигурност като странен.
Според него континентът не се нуждае от нова рамка, тъй като в продължение на три десетилетия след разпадането на СССР Европа е поддържала открити търговски и дипломатически отношения с Москва.
Очаква се по-късно днес Зеленски да проведе лична среща с Уиткоф и Къшнър след завръщането им от руската столица.
В дълбочина: Анализ на Новини Лондон
Геополитическият контекст: Директните совалки на американските пратеници в Москва и предходните разговори в Абу Даби без европейско присъствие поставят Лондон и Брюксел в сложна дипломатическа ситуация.
Както отбелязват британски военни анализатори, целта на Кремъл е да изолира европейските съюзници от масата за преговори, за да отслаби преговорната позиция на Киев.
Заявлението на Владимир Путин, че чуждестранни войски в Украйна ще бъдат третирани като легитимна мишена, е директно послание към Великобритания и Франция, които обсъждат механизми за следвоенни гаранции за сигурност.
Последици за гражданите в Обединеното кралство и ЕС: Всяка договореност за сигурността в Източна Европа, постигната без прякото участие на Обединеното кралство и Европейския съюз, крие дългосрочни рискове за стабилността на континента.
За британските и европейските данъкоплатци изходът от преговорите в Москва ще определи дали държавите от Европа ще трябва да поемат основната финансова и отбранителна тежест по възстановяването и охраната на Украйна, както и дали ще се стигне до трайно успокояване на енергийните пазари преди зимните месеци.
(информация: Sky News | Изображение: CC BY 4.0, via Wikimedia Commons Novini London)
