Над 40 делегации на форума в Берлин се противопоставиха на всякакъв опит за прекрояване на европейската сигурност от външни сили по примера от 1945 година.
Детайлите: Форумът в германската столица се състоя часове след тристранната среща между Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин в китайския град Шънджън.
Тримата лидери обсъдиха конфликта в Източна Европа, но приетата от тях обща „Декларация към мир“ изобщо не споменава Украйна. В отговор домакинът на европейската среща - германският канцлер Фридрих Мерц - подари на участващите делегации фрагменти от Берлинската стена като символ на последиците от Ялтенската конференция и категорично отхвърли всякакво ново парцелиране на континента.
Европейската позиция: Лидерите на Великобритания, Франция, Германия и Украйна излязоха с единна стратегия за предстоящия дипломатически процес:
Собствен преговорен екип: Европа сформира седемчленна контактна група с представители на Великобритания, Франция, Германия, Полша, Италия, институциите на ЕС и НАТО за директни разговори с руската страна.
Пълноправно участие: Британският премиер Анди Бърнам и френският президент Еманюел Макрон заявиха, че решения за Украйна и европейската сигурност са невъзможни без присъствието на Киев и европейските държави в преговорната зала.
Военна подкрепа: Съюзниците потвърдиха, че оръжейните доставки за украинската армия продължават без прекъсване, въпреки изразения от Доналд Тръмп скептицизъм по време на телефонното му включване от президентския самолет.
Гаранциите за сигурност и условията на Москва

Дипломатическият сблъсък: Специалните американски пратеници Джаред Къшнър и Стив Уиткоф, които пристигнаха лично в Берлин, подкрепиха европейското участие на масата за преговори.
Според Къшнър Кремъл е готов да се довери на американската преценка за разширяване на формата.
От Шънджън обаче Владимир Путин отново избегна ангажимент за многостранни преговори и повтори условието си европейските представители първо да отидат в Москва, за да представят позициите си.
Военните клаузи: Основният спор остава около бъдещите защитни механизми за Киев, които според канцлера Мерц могат да се обсъждат едва след установяването на реален мир:
Колективна отбрана: Разработва се клауза по образец на Член 5 от договора на НАТО за автоматична военна намеса при ново руско нападение. Според Джаред Къшнър президентът Тръмп е отворен към подобна стъпка, стига тя да отговаря на американските интереси.
Мироопазващи сили: Европейските столици подготвят план за разполагане на собствен мироопазващ контингент на украинска територия – мярка, която Владимир Путин категорично отхвърля при какъвто и да е сценарий.
В дълбочина: Анализ на Новини Лондон
Голямата картина: Сформирането на седемчленния европейски преговорен екип с ключовото участие на Великобритания е най-сериозната заявка за геополитическа самостоятелност на Стария континент от края на Студената война.
За Лондон и европейските столици срещата в Шънджън между САЩ, Русия и Китай действаше като катализатор - опасността Вашингтон и Москва да договорят нови зони на влияние зад гърба на Европа принуди ЕС и Обединеното кралство да действат като единен блок.
Включването на британски представител редом до лидерите от ЕС и НАТО показва, че след Брекзит външната политика и отбраната остават сфера на пълна интеграция между Лондон и Брюксел.
За британските и европейските граждани обаче ангажиментът за гаранции по модела на Член 5 и европейски мироопазващ контингент означава дългосрочна финансова и военна отговорност, при която европейските армии ще трябва да поемат основната тежест по охраната на източния фланг.
(информация: Euronews / Reuters | снимка: Dati Bendo / EC - Audiovisual Service, © European Union, 2026 - CC BY 4.0)









