Първото споменаване на думата "Коледа" в историята на българския език е в Синайския евхологий (известен също като Синайски молитвеник и Синайски требник; на латински - Euchologium Sinaiticum), глаголически ръкопис от края на Χ – началото на ΧΙ век.
"Коледа" в този текст означава забранен езически празник, който се провежда на 1-и януари, тоест римската Нова година (януарските календи). И точно от латинското Kalendae ("календи, първият ден на месеца") идва нашата дума "Коледа".
Текстът на глаголица:
ⰰⱋⰵⰽⱅⱁⰲⱏⰰ҃ⰴⰵⱀⱐⰻⰴⰵⱅⱀⰰⰽⱁⰾⱔⰴⱘ ⰵⱀⱆⰰⱃⱑⱑⰽⱁⰶⰵⱂⱃⱏⰶⱑⰵⱂⱁⰳⰰⱀⰻⱅⰶⱁ ⱃⱑⰰⱈⱘⰲ҃ⰾⱑⱅⰴⰰⱂⱁⰽⰰⰵⱅⱏⱄⱔⱁⱈⰾⱑⰱ ⱁⰲⱁⰴ
Транслитерация на кирилица:
ащектовъа҃деньидетнаколѧдѫ енѹарѣѣкожепръвѣепоганитво рѣахѫв҃лѣтдапокаетъсѧохлѣб овод
Изречението с разделени букви и добавени липсващи букви:
аще к(ъ)то въ а҃ день идет(ъ) на колѧдѫ енѹарѣ ѣкоже пръвѣе погани творѣахѫ в҃ лѣт(ъ) да покаетъ сѧ о хлѣб(ѣ) о вод(ѣ)
Превод на съвременен български език:
Ако някой ходи на коледа на първия ден през януари, както по-рано правеха езичниците, да се покайва три години на хляб и вода.
