Вие работите с Константин Цеков от ФСБ. Много от Вашите песни са с негови аранжименти. През 1989 год. Константин Цеков с ФСБ получиха "Грами" за латино песен. Отговорност или чест е да работиш с музикант, който е носител на най-престижната музикална награда в света?
Имах шанса да работя с ФСБ, които аранжираха няколко от моите плочи. Косьо е бил аранжор на някои от тези песни, на други – Румен Бояджиев, Иван Лечев, Сашо Бахаров. Работих с най-добрите – фактът, че получиха „Грами“ е красноречив.

Случайни неща при „Грами“ и „Оскар“ няма. Косьо Цеков е великолепен музикант и взаимно пожелахме да работим заедно. Много пъти никой не знае той как ще започне да свири, аз самият се радвам и започвам да импровизирам.
Това е част от удоволствието на живото изпълнение. Много хора, които идват на моите концерти, не са музиканти, но усещат интуитивно, когато звукът и мисленето са на живо. Един от проблемите е механизацията на звука и компютъризацията на мисленето, които изстудяват нещата.

Част от успеха, който имаме е и живият звук. Сигурен съм, че един ден пак ще се стигне до живия звук – компютърът не може да създаде тази емоция, която създава непосредственият жив звук, който се ражда в момента.
Вие имате дуети с Лили Иванова, Силвия Кацарова, Мария Илиева, Георги Христов, Ивайло Колев, Богдана Карадочева, Мариана Попова и други изпълнители. С кое име от световната сцена бихте желали да запишете дует? Планувате ли издаването на диск с Ваши дуети?
По начало не съм по плановете за концерти и за издаване на албуми. През годините не се научих на това, не съм много силен в счетоводната страна, не че не бих могъл да стана по-практичен. Господ ми помага да оцелявам, защото музикалният бизнес съвсем не е толкова лесен.

Сложиха един доста грозен етикет на българската музика, че е естрада, че е демоде. Беше в стил – стани ти, за да седна аз. Когато човек има позиции в медиите и административни възможности, автоматично се опитват да бъдат сменени постовете. В политиката се обвинява предишното правителство, че не е извършило нещо и затова сме на това дередже (хубава българска дума).
Същото е положението и в музикалния бизнес – опитаха се да се роди модерна европейска или световна музика, което промени натюрела и дадоха път на една музика, която е ненужно балканска, защото в изкуството и в политиката вакуум няма.

Оттук моментално се появи така нареченият поп фолк, който замести необходимостта от географска индивидуалност. Неслучайно „Сан Ремо“ е емблема на италианската музика. Не е необходимо всички да бъдем на една и съща вълна или да сме бледи копия. Ние сме родени на друга географска ширина и сме с друг манталитет и усещания.
"Новини Лондон" е една от най-популярните платформи на българите във Великобритания. Вие сте били в Лондон, пяли сте в театър в Южен Лондон. Какво е посланието Ви към българите в чужбина? Над 2 милиона българи са напуснали България през последните 20 години. Необходимо ли е създаването на Национална стратегия за работа с големите, новосформирани български общности в чужбина?
Ние сме много специфична нация, характерни сме всеки един със строга индивидуалност, когато го четете, ще се усмихнете. Може би българите трябва да бъдем единни, независимо на каква географска ширина сме.

Работил съм във Великобритания и в Америка и съм наблюдавал как се държат помежду си различните общности и съм убеден, че те нямат по-малко проблеми от българите в Лондон, в Стокхолм, Мадрид или Чикаго.
Българите не успяваме да постигнем това, което евреите, арменците, руснаците, поляците са доказали в годините. Преди години пътувах с влак за снимки в Полша, в моето купе имаше поляци.

Срещу нас се появи влак, когато разбраха, че в него пътуват техни сънародници, всички в купето запяха, махаха и се радваха. Много ме впечатли този жест. Независимо от проблемите, които имаме, трябва да сме с повече национално самочувствие
С коя историческа фигура бихте искали да говорите, ако това е възможно?
Кралица Елизабет II. Бях в Лондон по време на тържествата по повод осемдесетия рожден ден на Кралицата. Всички лондончани бяха по улиците, беше грандиозно.

Житейските принципи, с които отстоявате себе си?
Моите принципи, не са актуални в днешно време. В началото на кариерата ми също не бяха актуални. Не съм много практичен, макар че на теория ми е ясно как се успява и каква е цената. Важното е човек да може спокойно да си легне с чиста съвест. Не съжалявам, че не се приспособих към житейски лесните начини за успех.
Талант или амбиция? Кое е по-важно за да успееш?
Талант! Свидетели сме на безкрайно много болни амбиции. За съжаление тези с болните амбиции, заемат мястото на талантливи хора, защото талантливият човек е раним и знае какво не знае и няма излишно самочувствие.

Коя е най-новата Ви песен?
Песента „На случайна гара“ е от филма „Можеш ли да убиваш“. Публиката реагира възторжено. Всички песни, които направих за игрални филми, имат дълъг живот и понякога надживяват филма.
Какво ще пожелаете на българите във Великобритания?
Да са здрави! Да се пазят! Да пазят себе си и по този начин ще пазят и околните. Да се надяваме, че тези трудни времена ще отминат по-бързо! Весела Коледа и Честита Нова Година!






