Почти всеки има днес у дома, коледното растение, което е и особено популярно по коледните и новогодишни празници, но от къде идва и каква е историятя му вижте по долу.
Това растение има тъмнозелени листа, като най-горните, наречени прицветници, могат да са с различни цветове, които приличат на венчелистчета.
Тези листа обикновено са червени, въпреки че има и жълти, бели и розови екземпляри. В действителност цветът на това растение е много малък, жълт на цвят и е защитен между листата му.
Дивите коледни звезди се срещат от Мексико до южна Гватемала, растат на средна височина, и задължително само на склонове, обърнати към Тихия океан.
Една популация, обаче намираща се в мексиканския щат Гереро е много по-навътре във вътрешността на страната и се смята, че е прародител на повечето култивирани и разпространени по света форми на коледното растение.
Мешиките използвали това растение в ритуали като символ на чистота и нов живот за мъртвите воини, загинали във война, тъй като се свързва с червения цвят на кръвта.
Всъщност, листата му се използват и като естествено багрило при изработката на различни тъкани.
Оригиналната дума, използвана за означаване на това растение, е „куетлашочитл“, което на езика науатл означава „изсъхнало цвете“, въпреки че има и други възможни преводи, които го идентифицират като „кожено цвете“.
От колонизацията на Америка това растение започва да се използва като елемент от християнската украса по време на Коледа поради пурпурния цвят на листата му.
Една мексиканска легенда разказва, че бедно момиче било много тъжно, че не може да занесе подарък на Младенеца – традиция, според която на литургията в полунощ, когато започва новия ден, се носи подарък в олтара за новородения Исус.
В този момент детето чуло глас, който му подсказвал да занесе това, което му е на сърце, без значение от неговата стойност.
Момичето набрало нежните зелени клонки с изящни тънки листенца на върха, които с много любов отнесло пред олтара в полунощ.
И както се срамувало, че няма захаросани бонбони и сладкиши видяло как зелените листа се обагрят в ярък червен цвят, стоплени от вярата и любовта му към новородения млад Бог. Така в Мексико цветето се превръща в символ на любовта към Бог и вярата в него .
През XIX век започва да се разпространява и на други места благодарение на Джоел Робърт Пойнсет, първият американски посланик в Мексико, който по време на свое посещение в щата Гереро, едно от местата, където расте и цъфти в изобилие храста, го забелязва и отнася от него в САЩ. Всъщност, в САЩ и в някои страни в Европа това растение се нарича „поинсетия“ в негова чест.
Растението Коледна звезда дълги години, неправилно е считано за силно отровно, за хора и животни.
Това погрешно схващане се разпространява, поради една градска легенда(мит) от 1919 г. в който се разказва за двегодишно дете, умиряло след консумация на листа от коледна звезда.
През 1970 г. Американската администрация по храните и лекарствата публикува бюлетин, в който погрешно посочва, че „един лист на коледна звезда може да убие дете“, а през 1980 г. е забранено, тези растения да украсяват домовете за възрастни хора в американският щат Северна Каролина без какъвто и да е смисъл.
Години по-късно чак през 1992г след дългогодишни изследвания, Коледната Звезда е реабилитирана. В заключението на учените се казва, че поглъщането или допира до това растение, може да причини леко неразположение, но не и да убие човек или животно.
В момента декоративното му използване е много широко разпространено и е свързано с коледния сезон поради цвета и периода на цъфтеж в северното полукълбо, който съвпада с Коледа.
Цветето на коледната звезда се използва в градинарството. В оригиналната си форма на храст може да достигне четири метра височина, но става популярен в света на цветарството като саксийно декоративно цвете. по информация от ДАРИК и Уикипедия.
ВИЖТЕ ОЩЕ НОВИНИ:
