Днес православната ни църква отбелязва един от основоположниците на богословието свети Василий Велики. Св. Василий Велики е архиепископ на Кесария, вселенски отец и учител на Църквата, основоположник на кападокийското богословие.
Роден около 330 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия) в знатно и благочестиво семейство, което се отличавало с непоколебима вяра и християнски добродетели. Св. Василий вдъхновено разкрил същността на основополагащия християнски догмат за Свeтата Троица (в Adversus Eunomium, De Spiritu Sancto), като разяснил как всяко от Трите Лица на Света Троица е със Свой личен Ипостас с лични отличителни свойства, но при обща за Трите Лица природа.
Св. Василий дал ръководство за истински християнски живот в своите монашески правила, тълкувал Свещеното Писание, като особено в изясняването на Шестоднева разкрил големите си богословски, философски и естественонаучни познания, проявил се и като литургист, съставяйки литургия, известна и до днес под името "Василиева литургия".
Св. Василий починал на 1 януари 379 г. едва навършил 49 години. Паметта му се чества от Църквата на 1 януари (14 януари стар стил) и 30 януари (13 февруари).
Нa Вacильoвдeн имeн дeн имaт Вacил, Вacилкa, Вacилия, Вacилeнa, Вeceлин, Вeceлинa, Вeceлa, Вacилий, Вacилинa, Вacиянa, Вaco, Влaдa, Влacтин, Влacтинa, Влacтoмир, Влaйкo, Вaцa, Вълo, Вълa, Вътo, Цaрeнa, Цaрил, Цaрилa.
