Анализ, изготвен въз основа на около 100-150 случая сочи, че нормативният хаос, съпътстващ първото извънредно положение, а след това и извънредната епидемиологична обстановка, е причина много от предписанията за карантиниране да падат в съда.
Основните проблеми на предписанията са или в това, че издаващите ги не са компетентни, което ги прави нищожни, или заради това, че не отговарят на задължителните изисквания за форма на административния акт, както е по закон, обясни пред БНР адвокат Силвия Петкова.
„В общия случай не са посочени фактически и правни основания. При правните основания най-често срещан проблем е, че просто е сбъркана правната разпоредба.“
Това се вписва в тенденция за „доста масова отмяна на административни актове“ през последните няколко години заради непознаване на правната уредба, стана ясно от думите на юриста.

Задължителен атрибут на предписанието за налагане на карантина е да се посочи забраната за излизане на карантинираното лице, уточни адвокат Петкова. Ако лицето е било уведомено устно, ще трябва да се разпитват свидетели, присъствали по време на това указание, а това чисто процедурно не може да се случи заради многото предписания, издавани от инспекторите, допълни Силвия Петрова.
Възникна истински административно-правен хаос, защото административно-наказателната и наказателната отговорност не могат да се прилагат едновременно, коментира адвокат Петкова в предаването „Преди всички“. В нейната практика за нарушаване на карантина има както образувани наказателни дела, така и наложени административни наказания.

„Съответно се получава ситуация за едно и също деяние – нарушаване на карантина чрез излизане от дома, на едни лица са наложени глоби, а други са осъдени. По този начин се допусна неравенство на гражданите. Споразуменията, които са одобрени в доста голяма част от случаите, противоречат на закона и морала и трябва да подлежат на възобновяване.“
В доста голяма част от досъдебните производства са сключени споразумения, други такива производства са прекратени заради липса на субективна страна – това означава наказаното лице да знае, че не трябва да напуска дома си, посочи Петкова.






