Лондон би могъл да реализира ключови транспортни проекти на половин цена, ако длъжностните лица възприемат методите за планиране и финансиране, които вече се използват успешно в други европейски държави. Това се посочва в най-новия доклад на Кметството, който прави сравнителен анализ на разходите за инфраструктура във Великобритания спрямо тези в Европа.
Въпреки че през последните години британската столица се радва на зелена светлина за няколко знакови проекта, цената за тяхното изпълнение остава значително по-висока от тази на континента.
Успехите са налице, но цената е висока
Лондонската транспортна мрежа претърпя сериозно развитие напоследък. Сред най-значимите постижения, които промениха начина на придвижване в града, са:
-
Линията Elizabeth (Elizabeth Line): Проектът, който трансформира пътуването между източен и западен Лондон, но чиято цена и срокове надхвърлиха първоначалните планове.
-
Разширението на Northern Line: Удължаването на линията до Battersea Power Station, което съживи целия район.
-
Разширението на DLR: Наскоро обявените планове за удължаване на Docklands Light Railway към Thamesmead.
Въпреки тези успехи, докладът подчертава, че „британският начин“ на правене на нещата води до ненужно оскъпяване.
Какво правят по-добре в Европа?
Анализът на City Hall сочи, че държави като Испания, Франция и Италия успяват да строят метролинии и железопътни връзки значително по-евтино. Основната разлика не е в цената на материалите или труда, а в:
-
Процесите на планиране: В Европа бюрокрацията често е по-оптимизирана, а правните пречки – по-малко, което позволява по-бързо стартиране на строежите.
-
Дългосрочното финансиране: Европейските градове често разчитат на предвидими, дългосрочни финансови пакети, докато Transport for London (TfL) често трябва да се бори за краткосрочни държавни субсидии, което създава несигурност и оскъпява договорите с изпълнителите.
-
Стандартизацията: Използването на унифицирани дизайни и методи на строителство, вместо всеки проект да бъде уникален и поръчков.
Бъдещето на транспорта в Лондон
Докладът идва в ключов момент, когато се обсъждат бъдещи мега-проекти, като дългоочакваното разширение на Bakerloo Line към Южен Лондон (Lewisham и Hayes).
Ако Лондон успее да реформира своите процеси и да постигне ефективността на европейските си партньори, това би означавало не само спестяване на милиарди паунди от парите на данъкоплатците, но и възможност за по-бързо изграждане на нови връзки, които са жизненоважни за растящото население на града и за българската общност, живееща в периферията на столицата.
Какво мислите вие? Смятате ли, че транспортната система в Лондон оправдава високите си разходи или бюрокрацията наистина пречи на развитието на града? Споделете мнението си в коментарите.
