За тези, които са израснали с книгите на Айзък Азимов, Артър Кларк и братя Стругацки, бъдещето не е изненада - то просто най-накрая се случи. Научната фантастика от нашето детство вече се движи по улиците на Лондон.
Според последните репортажи на BBC, британската столица се готви да посрещне първите си напълно автономни "робо-таксита" до края на тази година. Без шофьор, без почивки, без болнични - управлявани изцяло от изкуствен интелект (AI), който се обучава да бъде по-добър от човека.
Но докато за технологичните гиганти това е поредният триумф, за стотици хиляди хора - сред които огромна част от българската диаспора на Острова –-това е екзистенциална заплаха.
Възможно ли е наистина и кога ще се случи?
Краткият отговор е ДА, абсолютно възможно е и процесът вече е започнал. Гиганти като технологичната компания Wayve вече тестват автомобилите си в реалния хаос на лондонския трафик.
Разбира се, пълната подмяна няма да се случи за една нощ. Изкуственият интелект първо ще превземе предвидимите маршрути - магистралните превози на дълги разстояния и доставките от склад до склад. След това ще навлезе в пътническите превози (Uber/Bolt) в идеалния център на града.
Най-дълго ще оцелеят куриерите, които доставят "до врата", защото роботът все още трудно се качва по стълбите на блок без асансьор. Но посоката е ясна: корпорациите искат работници, които не искат заплата, не излизат в болнични, не членуват в синдикати и не протестират.
Ще се появят ли граждански движения и дори партии срещу машините?
Изправени сме пред социален феномен, който историята вече познава. През XIX век, по време на Индустриалната революция във Великобритания, лудитите* чупят парните станове от страх, че ще умрат от глад. По-късно лондонските кочияши се бунтуват срещу първите автомобили и дори прокарват закон (Locomotive Act от 1865 г.), който задължава пред всяка кола да върви човек с червено знаме.
Днес се намираме на прага на "Нео-лудизма". Като социални и политически експерти можем да прогнозираме с абсолютна сигурност, че е въпрос на време настоящите синдикати да обявят война на AI компаниите.
Съвсем скоро ще видим възхода на изцяло нови политически партии и платформи както във Великобритания, така и в цяла Европа, чиято единствена цел ще бъде защитата на човешкия труд от машините. Те ще настояват за "данък робот" и тежки регулации за изкуствения интелект.
Философията на бъдещето: Адаптация вместо паника
Младите поколения, които четат по-малко и са по-откъснати от философските концепции на класическата фантастика, често реагират с първичен страх пред промяната. Но прогресът не може да бъде спрян с червени знамена, нито със стачки и чупене на парни машини и станове*.
Професията "шофьор" в сегашния ѝ вид - човекът като биологичен придатък към кормилото - вероятно ще изчезне в следващите две десетилетия, точно както изчезнаха телефонистките и кочияшите. Но това не означава край на труда. Човешкият фактор ще се премести към управлението на флотилиите, обслужването на клиенти, логистиката и софтуерния контрол.
➤ Летящи таксита над Лондон до 2028 г.? Да, и ще струват колкото Black Cab!
Бъдещето се случва днес, пред очите ни. Въпросът не е как да спрем роботите, а как да се научим да живеем и работим заедно с тях, преди те да са се научили да работят без нас.
* - ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА:
Кои са лудитите и защо са чупили машините?
Терминът "лудити" (Luddites) води началото си от тайно движение на английски текстилни работници в началото на XIX век (между 1811 и 1816 г.), в разгара на Индустриалната революция.
Под прикритието на нощта, въоръжени с чукове и факли, лудитите са нахлували във фабриките в Нотингамшър, Йоркшър и Ланкашър и са разбивали на парчета новите механизирани станове и предачни машини.
Противно на популярния мит, лудитите не са били глупави хора, които сляпо са се страхували от "магията" на технологиите. Те са били висококвалифицирани занаятчии, които са виждали как новите машини се използват от собствениците на фабрики, за да заобиколят стандартните трудови практики.
Машините са позволявали на фабрикантите да наемат неквалифицирани, евтини работници (често дори деца), оставяйки майсторите без препитание и сривайки заплащането в целия сектор. За лудитите чупенето на машини е било форма на краен синдикален протест - "колективно договаряне чрез бунт".
Британското правителство се е изплашило толкова много от бунта, че е изпратило повече войници да се бият с лудитите в Англия, отколкото е изпратило на Иберийския полуостров да се бият срещу Наполеон. През 1812 г. парламентът приема закон (Frame Breaking Act), който превръща чупенето на машини в престъпление, наказвано със смърт. Десетки лудити са обесени, а стотици са изпратени на заточение в Австралия.
Днес социолозите говорят за появата на "нео-лудизъм". Както текстилните работници през XIX век са виждали в парния стан инструмент за унищожаване на техния труд и доходи, така днес професионалните шофьори виждат в автономните "робо-таксита" и изкуствения интелект заплаха за физическото си оцеляване.
Въпросът е дали съвременните правителства ще защитят работниците по-добре, отколкото британската корона го е направила преди 200 години.
➤ Трябва ли да „подгряваме“ колата на място през зимата? Експертите разбиват популярния мит
(Източник: Анализ на Novini.London / BBC / Снимка: ИИ авторски генерирана)
ВИЖТЕ ОЩЕ:
