Лорд Питър Манделсън, една от най-влиятелните и противоречиви фигури в британската политика за последните 40 години, обяви днес, че напуска Лейбъристката партия. Решението идва след поредната вълна от разкрития в неделната преса, свързващи го с покойния финансист и осъден сексуален престъпник Джефри Епстайн.

Оставката му е опит да се постави "защитна стена" около правителството на Киър Стармър, но политическата буря в Лондон едва сега започва.

Защо реакцията е толкова остра?

За да разберем мащаба на скандала, трябва да погледнем кой е Манделсън. Той не е просто редови лорд. Той е архитектът на "New Labour", човекът зад успеха на Тони Блеър и дългогодишен стратегически съветник на настоящия премиер.

Общественият гняв, който избухна днес, се дължи на усещането за "двоен стандарт". Докато обикновените граждани биват подлагани на проверки, фигури от елита години наред успяват да избегнат отговори за контактите си с хора като Епстайн.

Какво се случи сега?

Според изтекли документи, цитирани от Sunday Times и The Guardian, са открити нови финансови следи отпреди две десетилетия, които повдигат въпроси за природата на отношенията между Манделсън и Епстайн. Въпреки че лордът отрича всякакви неправомерни действия и твърди, че "не си спомня" за конкретните транзакции, политическият натиск стана неудържим.

В изявлението си за напускане Манделсън беше лаконичен:

"Не искам моето минало или асоциации, колкото и невинни да са били те според мен, да се превръщат в оръжие срещу настоящото лейбъристкое правителство. Затова се оттеглям."

Политическата цена

За Киър Стармър това е нож с две остриета. От една страна, напускането на Манделсън премахва директна мишена за атаки от Консерваторите. От друга, то повдига въпроса: Защо той беше допуснат толкова близо до властта досега?

Опозицията вече настоява за пълно и независимо разследване на всички правителствени съветници за потенциални конфликти на интереси и компрометиращи връзки.

➤ Скандал с Найджъл Фараж: Бивши съученици разкриват „ужасяващ“ антисемитизъм и песни за газови камери

Какво следва?

Това не е просто оставка на един политик. Това е символичен край на цяла епоха от 90-те и 2000-те години. За обществото обаче остава горчивият привкус и въпросът - ще излязат ли още имена от "тефтерчето" на Епстайн? 

Защо го наричат "Принцът на мрака"?

Прякорът "The Prince of Darkness" (Принцът на мрака) не е случаен и съпътства Питър Манделсън от десетилетия. Той му е даден от британската преса и политическите му опоненти поради няколко ключови причини:

• Майсторът на "Спина" (Spin Doctor): Манделсън се счита за бащата на модерната политическа манипулация във Великобритания. Той беше гений в това да "завърта" новините – да подава информация на журналисти "под масата", да унищожава репутацията на противници чрез слухове и да контролира медийния наратив, оставайки в сянка.

• Човекът в сянка: Докато Тони Блеър беше усмихнатото лице на властта, Манделсън беше човекът, който дърпаше конците зад кулисите и вършеше "мръсната работа" по партийната дисциплина.

• Политическо безсмъртие: Прякорът има и нотка на възхищение към способността му да "възкръсва". Преди днешния ден, Манделсън е бил принуждаван да подава оставка от кабинета два пъти (през 1998 и 2001 г.) заради скандали, но всеки път успяваше да се върне във властта по-силен – точно като злодей от филм, който не може да бъде победен.

Днес обаче изглежда, че "магията" на Принца окончателно се изчерпа. (Източник: The Guardian / BBC Politics) (Снимка: Авторски генерирано изображение (AI))

ВИЖТЕ ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

➤ Брекзит: Стармър отваря вратата за "по-тясно сближаване" с Единния пазар на ЕС

➤ Лондон: Британският премиер Стармър застана твърдо зад Дания след заплахите на Тръмп за Гренландия!

➤ Обрат: Британският премиер Стармър се отказа от "задължителните" дигитални лични карти за работещите