Европейският съюз е изправен пред сериозно предизвикателство да защити един от най-уязвимите си морски региони, след като серия от атаки с дронове предизвикаха хаос край бреговете на Румъния и България.
Инцидентите, при които бяха потопени търговски кораби и загинаха цивилни граждани, поставят под въпрос ефективността на европейската стратегия за сигурност в Черно море.
- Българският министър-председател Румен Радев определи като „абсолютно недопустима“ атаката с дрон, извършена във вторник на около 130 км от брега на страната, при която един търговски кораб потъна, а друг бе повреден.
- Ден по-рано румънският външен министър Оана-Силвия Цою осъди подобен смъртоносен инцидент в румънски води като „фрапантно нарушение на международното право“.
- При атаката срещу притежаван от Турция товарен кораб, превозващ украинско зърно, загинаха двама души.
- Президентът на Украйна Володимир Зеленски обвини Русия за ударите, а председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен категорично осъди нападенията над цивилното корабоплаване.
Стратегията на ЕС и Центърът за морска сигурност
- Инцидентите възобновиха дебата около способността на Европа да защитава критичната си инфраструктура, повече от година след като ЕС стартира своята Стратегия за сигурност в Черно море през май 2025 г.
- Тогава ръководителят на европейската дипломация Кая Калас предупреди, че регионът е основна мишена за хибридни действия вследствие на руската инвазия в Украйна.
- Политиката на Брюксел цели да гарантира сигурността на морските коридори и да защити офшорни съоръжения и подводни кабели.
- Ключов елемент от нея е изграждането на Център за морска сигурност в Черно море (Black Sea Maritime Security Hub), ръководен съвместно от Румъния и България, който ще бъде разположен в пристанищата Констанца и Варна.
- Говорителят на Европейската комисия Кристиан Виганд уточни, че до момента са стартирани 65 проекта на стойност 200 млн. евро.
- В отговор на последните атаки Европейската агенция за морска безопасност (EMSA) е предоставила сателитни изображения на София и Букурещ за подобряване на ситуационната осведоменост.
Критични пропуски в отбранителните способности
- Въпреки политическите инициативи, изтекъл доклад на Европейската агенция по отбрана (EDA) разкрива сериозни дефицити в европейските способности за водене на бойни действия по море.
- Документът, оценяващ готовността на държавите членки до 2030 г., отчита, че въпреки планираните инвестиции от 98,9 млрд. евро в морски способности за периода 2024-2029 г., съществуват критични пропуски.
- Те засягат запасите от военноморски боеприпаси, интегрираната противовъздушна и противоракетна отбрана (IAMD), капацитета за нанасяне на удари с голям обсег и защитата на инфраструктурата по морското дъно.
- Експертът по морска сигурност от Центъра за европейски политики Михай Себастиан Чихая подчертава, че стратегиите сами по себе си не са достатъчни.
- Според него за реално обезопасяване на Черно море са необходими физически способности като сензори, радари и операции за събиране на разузнавателна информация, както и по-широка визия за архитектурата на сигурността от страна на НАТО.
- За да стимулира държавите членки да развиват съвместни технологични решения, Европейската комисия предоставя финансови инструменти.
- Говорителят на ЕК Томас Рение потвърди, че България и Румъния играят решаваща роля в защитата на източния фланг и получават общо 20 млрд. евро по кредитната програма за отбрана „Действия за сигурност в Европа“ (SAFE).
(информация: Euronews | снимка: Maj. Robert Fellingham / U.S. Army / Public Domain)
